96 години от рождението на Маестро Иван Вълев | 2024

В чест на 96 години от рождението на Маестро Иван Вълев, споделяме заключението от книгата на Рада Драганова „Иван Вълев и Северняшкият ансамбъл“, написано от самия Маестро.

Поклон, Маестро!

„Бедното сираче от град Луковит, завършило Музикалната академия не остана в София, а предпочете трудния път в провинцията. Положи неимоверни усилия, за да осмисли своя живот, като осъществи значителна част от своите младежки мечти и амбиции.

Годините му бяха напрегнати, изпълнени с тежък труд, посветени на изграждане – лично и институционално, с единствената мотивация за скромен принос в развитието на българската национална култура.

Нямаше време за осчетоводяване на стореното и неговата оценка….

С детско любопитство се запознах с аналитичния разрез на времето от Рада Драганова – музиковед в БАН. Трогна ме нейната искреност и благородно желание да покаже един петдесетгодишен творчески живот, изпълнен с ентусиазъм и много трудности. Винаги лишен от суетното желание за себеизтъкване, помпозност, фарисейщина и корист.

Успокоява ме, че написаното е подплатено с фактология и оценки на видни творци – диригенти, композитори, педагози, общественици.

Трудът на Рада Драганова стопли моята душа, изпълни ме с топлина и безкрайна благодарност. За последен път разбрах, че светът не е изпълнен само с неискреност, завист, недоброжелателство. Не са малко и светлинките на благородни хора, които добре разбират логиката и смисъла на понятието, наречено – история. Тя е перманентен и вечен процес на общение между различните поколения, взаимно допълващи и обогатяващи се..

Обратното е безнадеждна суета и безсмислие.

Благодаря и на талантливия писател и мой верен приятел – Георги Стойков, който отбра малка част от моята скромна, но почтена гражданска публицистика, направи анализ и обобщение, които топлят моята наранена душа. Наранена от житейската безцеремонност, но и стоплена от мисълта за добрата памет на времето и спомена на хиляди хора, познаващи моите усилия.

Искрено и безпределно благодарен, надявам се да съм заслужил тяхното внимание, както и на всички мои приятели, колеги, учители и ученици.

Не на последно място – безкрайна обич и благодарност на чл.-кор.проф.д.и. Николай Кауфман, който написа предговора на книгата. Моят състудент, батко, благороден критик, всеотдайно отдаващ ми своето необятно честолюбие и доброта.

Да вярваме в Слънцето на човешката духовност, защото то е вечно,  а облаците временни!

С притеснение
Иван Вълев“
  • Драганова, Р. (2003). Иван Вълев и Северняшкият ансамбъл (Изследвания, статии, мнения, обобщения на музиковеди и културни дейци. Обработки и авторски музикални произведения, публицистика). Велико Търново: Фабер
Иван Вълев (1928-2010)
Facebook
Twitter
LinkedIn