НАШАТА
ИСТОРИЯ
Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ Плевен е създаден преди 65 години в историческия град Плевен – център на плодородната и богата на фолклор Дунавска равнина. Концертните програми на състава се осъществяват въз основа на задълбочено изучаване и творческо обогатяване на песенния и танцов материал. Той представя най-характерното за фолклорната област между Дунав и Стара планина.
Програмите
Програмите на Северняшкия ансамбъл са изградени като концертни спектакли, в които синтеза между песента и танца става основа за изграждането на преливащи се музикално – хореографски картини, подчинени на обща сюжетна и драматургична идея.
Хорът
Хорът е пеещ и танцуващ в повечето масови композиции и привлича вниманието на публиката и специалистите със своята богата нюансираност и уникална звучност.
Оркестърът
Оркестърът, съставен от високо професионални музиканти, звучи еднакво въздействащо и в съпровод, и като интерпретатор на инструментални мелодии.
Успехът на хореографските композиции се дължи както на виртуозното майсторство на изпълнителите, така и на стилния усет на хореографите към запазване автентичността на народните танци. За фолклорната достоверност на концертните изпълнения и създаване на неповторима атмосфера, много допринасят и красивите, богати на багри костюми.
Многолика и мащабна е дейността на Северняшкия ансамбъл. Той реализира огромен брой участия, концерти и спектакли пред многохилядна публика, записи в радио София, БНТ, компактдискове и DVD.
Вълнуващи, новаторски и атрактивни са изявите на Северняшки ансамбъл Плевен. С прекрасните си високо професионални изпълнения, съставът прославя българското фолклорно изкуство у нас и по света. Той гастролира успешно в Русия, Италия, Полша, Швейцария, Мароко, Франция, Йордания, Сирия, Германия, Гърция, Канада, САЩ
„ Това е един изключително български ансамбъл. Пее сърцето, завладява публиката! Когато слушаме песните, в които има толкова простор, когато гледаме танците им, понесли вятъра на Дунавската равнина, ни се струва, че цяла България се е заловила за ръце и прославя с песен красотите си!“
„Ентусиазъм, багри, темперамент, прекрасни ритми, голяма наслада и истинско удоволствие“
Иван Димитров Вълев
„Изкуството – посветих му моя живот, служих му честно и всеотдайно според моите скромни възможности.“
Роден на 14 август 1928 г. в Луковит в семейството на чиновник. Основното и средното си образование завършва в своя роден град. Още като ученик е активен музикант в гимназиалния духов оркестър, оркестрант в оперетите на учителя по музика Дамян Брайков. Гимназия завършва през 1946 година. Приет е в Юридическия факултет на Софийския университет. Изучавайки специалността „Право“, Иван Вълев е сред юридическата гилдия в продължение на две години. Паралелно с това у него се заражда непреодолимо влечение и интерес към музикалното изкуство. Тази своя мечта той осъществява през лятото на 1948 година. След конкурсен изпит, включващ теоретични и практически дисциплини, Иван Вълев е приет в Държавната музикална академия. През учебните години 1952-1953 и 1953- 1954 г. е учител по музика в Луковитската гимназия. След осемгодишен престой в Луковит, напуска града през октомври 1960 г. и се премества да живее в Плевен, където първоначално постъпва в Детската музикална школа като преподавател по солфеж, елементарна теория и акордеон.
От 1 септември 1961 г. е назначен за главен художествен ръководител на Северняшкия ансамбъл. Името на Иван Вълев безспорно се свързва със съдбата и бъдещото на ансамбъла. Като композитор той създава голям брой хорови песни – а капела или с инструментален съпровод. Голяма част от тези песни са писани за нуждите на Северняшкия ансамбъл, признатите за шедьоври на нежния лиричен изказ песни „Тъкала ли си, момина мале“, „Неранза“, „Преклони са, булнеле“ и др. Като утвърден композитор и изтъкнат музикант в страната той получава званието „Маестро“. Удостоен е с високи държавни и обществени отличия, между които „Златна лира“, „Кристална лира“ (1998), II награда на Национален конкурс за 16 детска певческа формация (1999), носител е на ордените „Св. св. Кирил и Методий“ и „Стара планина”, почетен гражданин е на родния си град Луковит и на Плевен.
Умира на 31 март 2010 г.
През 2018 година, посмъртно е награден с „Кристално огърлие“ – най-високото отличие на СБМТД.