Георги Хинов на 80 години | 2026

Георги Христов Хинов е роден на 1 май 1946 г. в село Горник, Плевенско. Произхожда от род с корени в Еленския балкан, а първите му срещи с българския танц са още в детството – в живата традиция на селските празници и семейното хоро. Ранният му талант е забелязан от изтъкнатата хореографка Маргарита Дикова, което определя професионалната му посока.

Средното си образование получава в Държавното хореографско училище в София, специалност „Български танци“. Завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив – специалност „Хореографска режисура“, като е част от първия випуск в тази дисциплина. Още в началото на творческия си път е оценен като хореограф с изключителна памет, усет към танца и силно сценично мислене.

В периода 1968–1974 г. работи в ансамбъл „Пирин“ – Благоевград, а до 1978 г. – в ансамбъл „Тракия“ – Пловдив, като участва активно в изграждането на неговия художествен облик. От 1978 до 1981 г. е главен хореограф на ансамбъл „Пазарджик“. Създава ансамблови премиери и е сценарист-постановчик на национално значими събития като честванията „1300 години България“ и Олимпийския лъч София – Пазарджик. През 1981 г. му е поверена режисурата и постановката на Първия национален събор на народното творчество „Рожен“. От 1985 до 1990 г. е хореограф в Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци – Плевен, а в по-късен етап и негов директор (2013–2015). Близо 16 години от професионалния му път са свързани с ансамбъл „Пирин“, като паралелно е консултант на Неврокопския ансамбъл. Този опит се превръща в основа на неговите оригинални музикално-танцови композиции, които и днес са част от репертоара на множество ансамбли в България и чужбина.

Георги Хинов е хореограф и директор на Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Орфей“ – Смолян, режисьор на „Орфеевите празници“, както и преподавател по хореография във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, филиал “Смолян”. Той е създател и на първата в България хуманитарна паралелка за изучаване на народни танци, народно пеене и народни инструменти в град Тетевен.

Особено значимо в творческата му биография е дългогодишното и изключително плодотворно сътрудничество с Николина Чакърдъкова и Неврокопските танцьори. След 2000 г. съвместната им работа води до създаването на спектакли с национален и международен отзвук, сред които „Любов и мъка в Македония“, „Пуста младост“, „Българска сватба“, „Една мечта“, „Магията на българския фолклор“, „Това сме ние“, „Да съхраним българското“ и „Най-голямото богатство“.

Автор е на десетки постановки, сред които „Веселие в Златорожието“, „Въведение“, „Гъмзовяна“, „Тетевенски игри“, „Танци от Мизия“, „Средногорки“, „Танци от Пазарджишко“,„Ехо от Мизия“, „Северняшко настроение“, „Козиченски песни и танци“, „Жажда за живот“, „Мамини мили ергени“, „Песни и танци от поречието на река Вит“ и много други.

Носител е на множество отличия, сред които златни медали от Националните фестивали на танцовото изкуство, „Златна лира“ и „Кристално огърлие“ на Съюза на музикалните и танцови дейци, Почетен знак на Президента на Република България (2024) и наградата „Златен век“ на Министерството на културата (2025).