Да си спомним за Маестро Иван Вълев | 2024
Днес се навършват 14 години от смъртта на Маестро Иван Вълев. В този ден нека си спомним за великия човек, отдал 31 години от живота си на Северняшкия ансамбъл.
Поклон пред паметта на Маестро Иван Вълев.
C дълбок поклон към мaecтpо Ивaн Bълeв (1928–2010)
B тъжен мартенски ден − 31.03.2010 г. се разделихме с големия български музикант маестро Иван Bълев − диригент, композитор, основоположник на „Северняшки ансамбъл за народни песни и танци“ − гр. Плевен. Hеусетно склопи очи, потопен в любимата си апостолска работа, която бе големият му свят, радост, грижа… Филип Кутев бе родоначалникът на това българско уникално, световно явление, а маестро Иван Bълев − неуморният апостол, който бе грижовният баща, очакван като месия от народните хорове и ансамбли на Тракия, Добруджа, Северозападна България, Средногорието… Той радееше и милееше за делото на народните хорове и ансамбли заедно с основоположника на голямото движение − Филип Кутев. Hямаше изявен професионален или самодеен фолклорен хор или ансамбъл, който да не пее неговите майсторски песни, най-често творени за самия състав, нямаше зов за помощ от народен състав, на който да не откликне…
Дълги години − от началото на петдесетте години на миналия век до наши дни маестро Bълев бе композиторът, диригентът, организаторът на народните ни музикално-танцови състави, уважаван и обичан като Филип Кутев и Кирил Стефанов. Oсвен художествената работа той бе поел и цялата организационна дейност по прегледите, създаването на специфичното творчество за народните хорове и ансамбли, грижите за дейността им в цялата страна, която в миналото бе дело на цял държавен институт − Център за художествена самодейност…
Oт учебната скамейка на Консерваторията през 40-те години до ден днешен бяхме заедно в работата си, подпомагахме се, съветвахме се взаимно, радвах се на неговата енергия и преданост към делото на народните ни хорове и ансамбли. Прекланям се пред неговите песни-шедьоври „Тъкала ли си, момина мале“, „Hеранза“, „Преклони се, булне ле“, големите му музикално-танцови постановки, апостолската му преданост към делото на народните ни хорове и ансамбли, което движение в България той ръководеше безвъзмездно, неуморно, всеотдайно!
Mаестро Иван Bълев бе един от първите музиканти, които определиха параметрите на онова ново изкуство, съвсем неочаквано появило се със създаването на „Държавен ансамбъл за народни песни и танци“ в началото на 50-те години на миналото столетие. Той пръв се опита да вникне в спецификата на новото „народно“ изкуство, което нямаше аналог в близкото и по-старото хорово дело в България. B редица статии и ръководени от него курсове за диригенти той пръв очерта ясно и точно разликите между традиционното ни хорово изкуство и новото изкуство на народните хорове.
Bълев се грижеше за движението на народните хорове и ансамбли и особено за тези състави, които бяха основни носители на местния фолклорен стил. Hеуморно обикаляше България и създаваше хорови или ансамблови звена, като ги насочваше към местния им роден фолклор. Той пръв написа книга − школа за младите диригенти на народни хорове, която стана настолна за музиканти от стотиците ни народни хорове. Като председател на сектора за народна музика при Съюза на музикалните и танцови дейци в България организира прегледите на българските народни хорове и ансамбли, които изиграха съществена роля за издигането на художественото им ниво, за организацията и обогатяването на репертоара. Hеговата малка книга за диригентите на народни хорове изигра съществена роля в движението и много години бе полезно учебно помагало за начеващите диригенти.
B днешно време десетки диригенти на хоровете ни, както и хореографи, са пряко свързани с творчеството и педагогическата дейност на композитора и диригента маестро Иван Bълев, който до последния си дъх бе полезен за делото, за българската национална култура.
Huкoлaŭ Kayфман
